Денис Лоу, когото можем да наречем „Шотландският Искренов“

Едва ли има съвременници, привърженици на Левски и ЦСКА, които да са равнодушни към един исторически момент в дербито. В 26-ия кръг на сезона 1992-93 двата тима се изправят за пореден път един срещу друг, като „сините“ чакат да подпечатат жадуваната от 5 години титла. В състава на „червените“ е Божидар Искренов, един от най-големите любимци на публиката на Левски. При 2:0 за ЦСКА в дъжда на „Васил Левски“ Гибона прави пропуск от почти чиста позиция пред вратата на родния си клуб. След това е сменен, а Левски обръща мача. Феновете и на двата тима са сигурни, че Искренов е пропуснал умишлено. Тези на „сините“ твърдят, че сърце не му е дало да вкара на Левски и да спре тима към титлата. Другите от ЦСКА са сигурни, че не е вкарал, за да не спре Левски към титлата, за която спорят и „червените“. Ето така се създават и митовете, защото времето размива някои от важните детайли. Например, че Левски едва ли е щял да бъде спрян към първото място, а шансовете на ЦСКА са по-скоро теоретични и съвсем илюзорни. Преди директния сблъсък с 5 оставащи мача до края Левски има преднина от 8 точки. По онова време се дават две за победа, така че дори и да бе паднал от ЦСКА тимът щеше да има достатъчно възможности при 6 точки аванс да вземе още само три (победа и равен) срещу Локо София и Берое у дома и Спартак Варна и Пирин навън. Единственият ефект, ако Искренов не беше пропуснал и отборът му беше победил, щеше да е, че Левски нямаше да стане шампион още в дербито, както се и случи.

Но нека оставим хипотезите, защото темата е друга, макар паралелът да е напълно подходящ.

Привържениците на Манчестър Юнайтед не може да се нарекат късметлии като тези на Левски. През 1973-74 те изживяват огромен ужас на „Олд Трафорд“ два кръга преди края. „Червените дяволи“ срещат градския си съперник Сити. Те се намират на предпоследното място в класирането и са заплашени от изпадане. След тях е Норич, чиято съдба е ясна. Юнайтед, воден от Томи Дохърти, трябва да спечели и двата си мача до края, като се надява отборите над него, Бирмингам и Саутхемптън да загубят. Малка подробност е, че в състава на Сити присъства Денис Лоу. Той е наричан „Краля“ през 11-те си години с фланелката на Юнайтед (239 гола в 409 мача), но точно преди въпросния сезон е освободен от Дохърти и отива със свободен трансфер в Сити. Никога не му прощава това унижение.

„Червените дяволи“ атакуват от първата минута и пропускат положение след положение. През второто полувреме Френсис Лий пробива отдясно в наказателното поле и прехвърля топката именно към Денис Лоу. Той е абсолютно сам на границата на вратарското поле и може да отиграе по всякакъв начин. Избира най-трудния – с пета. И вкарва един от най-легендарните голове в онова дерби. Това е единственото попадение, след което Лоу не се радва. Въодушевените му съотборници го прегръщат, но се усещат бързо и смирено тръгват към центъра. Има нахлули фенове на Юнайтед на терена, а Лоу иска да бъде сменен веднага след попадението. Това е и последното нещо, което прави в кариерата си като професионален футболисти, защото се оттегля от терена малко по-късно. До смъртта си преди няколко дни, великият шотландец, „Краля“, отказва да говори за онзи момент. „Следващият въпрос“, отговаря машинално в десетки интервюта, когато журналистите се връщат към гола с пета, който носи отпадането на Юнайтед.

Макар че говорим за „отпадане“. Съдбата на тима е ясна дори и „червените дяволи“ да не бяха загубили онзи мач. Още на полувремето става ясно, че Бирмингам и Саутхемптън печелят своите двубои и нищо не може да спаси тима на Дохърти. Но въпреки това всички предпочитат магията, че големият любимец Денис Лоу след попадение с пета е изпратил любимия си отбор извън елита. Мнозина твърдят, че Лоу отиграва с пета, надявайки се да даде шанс на Ман Юнайтед като не вкара във вратата на Алекс Степни.

Между шотландеца и Искренов има много общи неща, особено на външен вид. И двамата са веели дългата си коса по терените, а извадената от гащетата фланелка е била символ на някакво своего рода бунтарство. Гибона е останал в спомените на феновете с прескочените рекламни табла и падането на колене пред Сектор „Б“ след попадението си на 3 юни 1984 г. срещу ЦСКА в легендарния мач (3:1), който носи титлата и трите купи на Левски. Денис Лоу пък е първият играч, който има запазен почерк при отпразнуването на головете с вдигната високо към небето дясна ръка. Жестът му е толкова популярен, че е увековечен дори върху бронзовата статия на „Светата Троица“ на Манчестър Юнайтед пред „Олд Трафорд“ – Джордж Бест, Денис Лоу и Боби Чарлтън. Тримата са прегърнати, Лоу е в средата и само неговата дясна ръка е вдигната към небето.

Историята на Денис Лоу е смайваща като при всеки гений. Той е от Абърдийн, но никога в живота си не е играл за местния тим. Съпротивлява се и на това да стане рибар, подобно на своя баща. „Северно море беше до нас, но никога не съм влизал в него. Изпитвам страх, защото не мога да плувам“, признава Лоу в множеството си интервюта.

Като дете страда от кривогледство и играе в мачовете, като затваря едното си око. Всички обаче говорят за огромния му талант, а на 16 години е препоръчан на английския Хъдърсфилд и заминава за Англия. В Хъдърсфилд негов треньор е Бил Шенкли, но вместо да го последва в Ливърпул („Нямаха пари за такива като мен“), Денис Лоу преминава в Манчестър Сити. Преди това Хъдърсфилд са го накарали да оперира окото си и да премахне кривогледството. „Бях с бинтована глава над 10 дни и не знаех какво става около мен. После се погледнах в огледалото и открих един съвсем нов свят!“, разказва футболистът.

В Сити изкарва един сезон и е продаден на италианския Торино за 110 000 паунда, рекордна по онова време трансферна дума за продажба на английски футболист. В града на ФИАТ обаче се задържа едва един сезон. „Обожавах всичко за Италия, но не и футбола там. Нареждаха се девет човека в защита и за такива като мен ставаше трудно, скучно и направо безсмислено“, разказва Лоу. След инцидент, при който катастрофира с „Алфа Ромео“-то на другия британец в тима, Джо Бейкър, Лоу се връща в родния си Абърдийн и отказва повече да играе в Серия А. „Други последствия нямаше и ме спаси това, че нямах поставен колан – разкрива Лоу. – Единствено няколко години по-късно открих, че малко стъкло се е било забило в ръката ми, но не го усещах, докато не излезе само.“

Докато е в родната Шотландия, Манчестър Юнайтед успява да убеди италианския клуб, че единственият начин да не загуби от трансфера на Лоу, е като го продаден на „Олд Трафорд“ с 5000 паунда печалба. Италианците се оказват разумни и така Мат Бъзби привлича за 115 000 паунда един от най-големите таланти в историята. За самия Лоу Манчестър Юнайтед е мечта. Той е един от зрителите, които са на „Олд Трафорд“ за първия мач след самолетната катастрофа в Мюнхен през 1968 г., когато загива почти целия тим. Той плаща билет на черно за огромните по онова време 3 паунда, но години по-късно е сигурен, че именно в онзи следобед е осъзнал, че Манчестър Юнайтед е много повече от обикновен футболен клуб и това му е помогнало да се превърне в негова легенда.

Още през 1964 година Денис Лоу печели „Златната топка“, а вкараните 46 гола през сезона са ненадминат рекорд за Юнайтед. След година помага на тима си да спечели и първата титла след самолетната катастрофа в Мюнхен, но за негово нещастие пропуска най-големия мач на онзи тим – финала за КЕШ през 1968 г., когато отборът на Мат Бъзби става първият английски, спечелил трофея след 4:1 над Бенфика. Лоу е контузен и гледа двубоя от болничната стая.

Не може да се каже същото обаче за финала на световното през 1966 година, спечелен от Англия. Денис Лоу го смята за най-тъжния момент във футбола. Докато англичаните печелят на „Уембли“ срещу Германия, той предпочита да играе голф със свой приятел. Разбира резултата в края на партията и ядосано хвърля чантата със стикове на земята. „Ако трябва да съм напълно честен, радвам се не за Англия, а за загубата на Германия, защото баща му беше участвал в две световни войни“, признава той.

Но на терена винаги е максимално мотивиран срещу този съперник, като легендарна остава победата на „Уембли“ със своята Шотландия с 3:2 година, след като англичаните са станали световни шампиони. „Той имаше един много странен навик – разказва съотборникът му в Юнайтед и капитан на Англия Боби Чарлтън. – В първите няколко минути беснееше и ни наричаше „английски кучи синове“. Сякаш това беше някакво задължително слово, което трябва да произнесе преди да започне да играе.“

Интересното е, че макар и шотландец, Денис Лоу е играл само 28 пъти в своята родина. Всички мачове са на „Хемпдън Парк“ с фланелката на Шотландия. Въпреки това е обожаван в Шотландия, за която е вечен голмайстор. Когато е обявен за почетен гражданин на Абърдийн, 15 000 души се изсипват спонтанно на улицата за да отпразнуват събитието. Бронзова статуя на Лоу краси един от площадите в града, а всеизвестно е какво казва Алекс Фъргюсън, когато става треньор на местния Абърдийн, с който печели КНК през 1983 г. „Ако още веднъж изпуснем някой като Денис Лоу, всички скаути ще бъдат уволнени“, коментира великият шотландски треньор 22 години след като Лоу е напуснал град Абърдийн.

Лоу е бил толкова обожаван, че е имитиран по всякакъв начин. Рок звездата Род Стюърт имитира прическата му по време на концертите си. Един електротехник и холандски футболист на аматьорско ниво, Вим Бергкамп, кръщава на него своя син. Трябва обаче да сложи още едно „н“ в името Dennis, защото с едно, както е Лоу, това е женско име в Ниската земя. „Веднъж трябваше да наградя Денис Бергкамп, а после пихме бира и се запознах с баща му – разказва Лоу. – Не зная кой от всички ни беше най-притеснен.“

Освен изправената към небето ръка след множеството голове („Не помня да съм вкарвал някога в удар извън наказателното поле, защото топките по онова време бяха тежки“), Денис Лоу е запомнен с още нещо. Той почти винаги е играел с дълъг ръкав, като е стискал през цялото време в юмрук маншетите на ръкавите. Защо ли? „Много е просто – разкрива той. – Носът ми често течеше и няма как да го бърша, ако съм с къс ръкав.“

Типичният Лоу, който винаги ще остане в историята като „Краля“ за Манчестър Юнайтед. Дори и след онзи гол с пета.

Куриоз: Денис Лоу остава в историята и с малко известен извън Англия факт. През 1961 година вкарва 6 гола за Манчестър Сити срещу Лутън в мач от купата на Англия. Но мачът е прекъснат, а в преиграването Лутън печели с 3:1. Освен, че става единственият играч в света, който отпада, макар да е вкарал 6 гола, Лоу пропуска да се превърне и в най-резултатния футболист в турнира след Втората световна война, защото тези попадения не се броят в официалната статистика.

Очаквайте автобиографията на Божидар Искренов „Без обувки“, написана в съавторство с Васил Колев. Книгата на Васил Колев и Георги Бърдаров „Левски: легендата за трите купи“ за славния тим на Левски от 1983-84 можете да поръчате с автограф на gourmetfootball@gmail.com