Три полемики след мача срещу Цървена Звезда

Новата рубрика след всеки двубой на Левски

През 60-те години англичаните обичаха да говорят известно време след мачовете за post-mortem. Тук не трябва да се буквализира това понятие и да се свързва с аутопсия и смърт, а по-скоро с окончателни изводи от един мач на база и на възникналите полемики. Т.е. това, което вече добавя окончателност на оценките за даден мач. Това е и новият подход, който ще ви предложа от началото на 2025 година. Освен анализът след мач, на един дъх и като първи впечатления, то и фактически post-mortem след множеството полемики ден по-късно. Ето и трите най-важни полемики след първия сблъсък с Цървена Звезда и мнението ми по всяка една от тях.

Схема на игра

Каква е схемата на игра на Левски е въпрос, който засега разделя анализаторите между 4-2-3-1 и 4-4-2. Причина за това е позицията на Ел Джемили. Срещу Цървена Звезда той играеше както до нападателя Алекс Колев, така и зад него при граденето на атаките.

Факт е и че всички са свикнали с настоятелното използване на една схема, както беше при Генчев. Докато неговият наследник Хулио Веласкес беше настоятелен, че в модерния футбол и различните фази на играта тактическите схеми, по които се нареждат отборите са твърде условни.

Анализаторът Нико Петров например подчерта, че Джавад Ел Джемили се е появявал на различни позиции от указанията и отчете това като слабост. Но може пък да се окаже, че това не е своеволие, а целенасочено търсен ефект. Ето например въпрос, на който предстои да се намери отговор в следващите мачове.

Факт е, че отборите (особено при новите треньори) опитват различна подредба по няколко пъти в мач и удачен скорошен пример в това отношение са мачовете за Суперкупата на Италия на Милан срещу Ювентус и Интер, където наставникът Серджо Консейсао използва 4 различни схеми в 4 полувремена.

При всички случаи обаче не може да се говори за връщане към идентичността на Левски. И в двата случая, 4-4-2 и 4-2-3-1, това не се случва. И причината е, че „сините в атака“ най-често е означавало център-нападател и две крила. Това е основното във въпросната идентичност. Плюс наличието на солидна фигура, нещо като ос на всеки от четирите основни поста във футбола. Последното за този Левски дори не бива да се споменава, защото няма нито една такава фигура в сегашния състав.

Контекст на мача

Тежкото поражение от Звезда се отдава, както от треньора Веласкес, така и от много анализатори, на контекста на мача. Сръбският шампион освен по-класен (участник в Шампионска лига) е и по-напред в подготовката беше повторено до втръсване сякаш от някаква поточна линия на оправдания. Второто, това за подготовката, е твърде съмнително като валидност. Цървена Звезда изигра последния си мач от есента седмица след Левски и започна подготовка заедно с Левски. Разликата между двата тима се състои в две неща. Цървена Звезда имаше треньор през цялото време, докато Веласкес започна с Левски на практика от третия ден на подготовката, след като в първия не беше назначен, а във втория направи само представяне пред медиите. В третия проведе кратка тренировка и отборът отпътува за Турция. По-правилно да се каже е, че новият треньор на „сините“ е имал по-малко време да подготвя отбора си спрямо колегата си, най-вече заради закъснялото назначение. Това е тема, която обаче на „Герена“ старателно се отбягва. Ако Веласкес беше казал, че е имал по-малко време за тренировки от колегата си, нямаше да зарадва шефовете си.

Втората разлика е, че Цървена Звезда изигра три мача преди да се изправи срещу „сините“. По същото време отборът на Веласкес наблягаше на физическата подготовка. Това се оправдава и с дългата пауза при Левски! Човек остава с впечатление, че професионалисти като играчите на „сините“ са прекарали празниците в пиене на ракия и ядене на кисело зеле, пържоли и туршии, което е абсурдно. Също така типът занимания е избор на треньора, но последното, което може да се твърди, е, че Левски е бил зле кондиционно през есента. Напротив – това е един от компонентите, при които беше постигнат огромен напредък от времето на предшественика на Генчев.

Също така, говорейки за мачовете на Звезда, то трябва да погледнем и съперниците в тях. Те са Мура от Словения, Погон от Полша и Термез Сурхон от Узбекистан. След Левски е ОФК Београд. Това най-простичко значи, че за Звезда мачът с българския съперник е най-престижната и важна контрола преди ПСВ Айндховен. Т.е. моментът, в който трябва да тестват в най-голяма степен подхода си за сблъсъка с нидерландците. И е справедливо да се разглежда представянето на съперника и подходът му именно и в подобен контекст, когато се оценява играта на Левски. Цървена Звезда по всяка вероятност съвсем целенасочено приемаше играта в собствената си половина, неутрализираше съперника и опитваше да нанесе удар с контраатаки. Ако гледате мача на този тим след седмица в Шампионската лига срещу ПСВ Айндховен, ще видите точно това! И срещу кой от изброените противници Звезда може да опита това? Фактът, че Левски се явява надценен като възможности заради репутацията си на балкански гранд е съвсем различен въпрос.

Състоянието на Левски

Остава впечатлението, че работата на Станислав Генчев от лятото насам е зачеркната с две дебели черти. Когато Генчев каза това на пресконференцията си след напускането, това изглеждаше леко нереалистично. Но пък прехласването по нещо, което Левски бил направил преди почивката, както и „организацията в играта му“ е доста крайно! Сякаш говорим не за професионален отбор, който, както самият Сираков подчерта, е оставен в добра позиция да се бори за купата на България и място в евротурнирите, а за заводска команда или за леки раздвижвания след някаква тежка травма.

Няма убедителни данни към този момент, че „сините“ са направили каквато и да е крачка напред спрямо Генчев. Това, че са променили подредбата си на терена, ще се оценява тепърва като краен ефект. Тук ще припомня едни думи на бившия треньор от началото на сезона, които изглеждат доста актуални. „Направихме анализ, видяхме, че каквото и да опитва Левски, все завършва четвърти! Заради това преценихме, че трябва да опитаме друг подход и променихме схемата!“

Всъщност промяната, която Веласкес прави, не може да бъде самоцелна. А ще бъде, ако не доведе до по-добър футбол (субективно) и най-вече по-добри резултати (съвсем обективно).