Да срещнеш Бойко Борисов
Или какво се случи на седемнайсет етажа над телевизионните камери и тълпата журналисти
Среща с Бойко Борисов няма как да остави някого равнодушен. И това беше ясно от първата секунда, в която служебният телефон в офиса на Сдружение „Левски на Левскарите“ е позвънил и отсреща е бил бившият премиер. Планираният протест пред общината, спрягането на неговото име в комуникацията (и благодарностите от Сираков!), както и едно интервю на кмета на София Васил Терзиев пред в. „Дневник“ във вчерашния ден са били вкупом причината той сам да потърси контакт с привържениците на Левски.
Когато Митко Костадинов ми се обади вчера с тази информация и покана да се присъединя към групата, която ще участва в тази среща заради опита ми в левскарските организации, умът ми започна да работи трескаво веднага със затварянето на телефона. При предната среща между левскари и Борисов бях недоволен от няколко неща. Първото е, когато никой не реагира след като той си направи пиар на гърба на привържениците. Вкара телевизиите, изигра пред тях сцена, включително с репликата „Кой от вас е най-грамотен?“, а после, по думите на участниците, нещата отвътре са били съвсем различни. Още обаче сред левскарите и не само се търкалят противоречиви мнения за тази среща. После не ми хареса, че нямаше общо изявление на левскарите, Адриан от „Ултрас Левски“ се отдели и практически направи същото като Бойко Борисов – да изпъква на гърба на другите, докато уж заедно спасяват Левски. Но станалото – станало.
Трябваха ми около 10 минути да върна обаждане на Митко. „Митко, според мен трябва да съобщите незабавно за тази среща“, казах аз, а Митко отвърна, че всички реагират така и са почти готови със съобщението. Чухме се още веднъж преди да се разберем и то отново по логистичен детайл. „Митко, трябва да имаме готовност да запишем срещата!“, казах аз. Той отвърна дали е редно да изискваме подобно нещо и дали е в рамките на добрия тон. Аз казах, че според мен, ако домакините от ГЕРБ тръгнат да записват срещата, да правят протоколни кадри или каквото и да е, което прилича на пиар, ние сме абсолютно длъжни да запишем срещата, защото иначе просто можем да бъде употребени. А тогава срещата наистина ще е напълно безсмислена.
Часът, който беше определил Борисов беше 8:30 сутринта, защото след това отивал в Народното събрание. Нямах представа къде е централата на ГЕРБ, оказа се, че е в бившата административна сграда на НДК. Събрахме се на пилоните на НДК в 8:00, Митко каза, че ще чака направо там заради задръстванията. Когато се придвижихме, първото е, че видях доста камери и журналисти отпред. Влезнахме бързо, цялата група от 12 души – Митко Костадинов като председател на сдружението; Никола Бушняков като зам. председател; Момчил, който е шеф на тръста и член на Контролния съвет на сдружението; Борето Касабов, освен тв коментатор и също член на Контролния съвет; двама представители и лидери на регионални фенклубове – Слави от Кюстендил и Венци от Благоевград; още един член на управата на сдружението и секретар на организацията – Емо Михайлов; Тодор Ненов-Камората, член на сдружението и продуцент на телевизията „Левски на левскарите“; Иво Ивков, член на сдружението и бивш изпълнителен директор на клуба; Митко Панайотов като представител на Сектор Б; Пепи Димитров и моя милост като левскарски деятели. Мисля – доста балансирана група.
В тясното фоайе на сградата има един охранител. „Това всеки ден ли е така“, питам го аз и посочвам с глава към медиите. „Заради вас е, не е всеки ден“, казва той. „Ясно“. ГЕРБ е на 17-ти етаж и си разменяме обичайните безвкусни шеги с тези, които знаят на кой етаж отиваме. Качваме се на порции, защото асансьорите не могат да ни съберат наведнъж и на две групи. Това е добре, защото двама охранители ни проверяват на вратата – чанти и за оръжие във връхните дрехи. Доста по-либерално е например от една среща с Васил Божков, където претършуваха дори Павел Колев, тогава изпълнителен директор на дружество на Божков, а проверката беше като на летище.
Влизаме директно в нещо като зала за пресконференции, има достатъчно столове. Докато отивам до тоалетната, виждам, че хора от ГЕРБ са се събрали и очевидно чакат лидера си. Той се появява по часовник. Чудя се, ако гледа мачове до късно, защото винаги обяснява какъв фен е, дали всеки ден има подобна програма и как издържа, тъй като и при него годините си напредват.
Появява се в черен костюм, но по-скоро официално спортно облечен. Идва и се ръкува с всеки от присъстващите. Подхвърля по нещо на тези, които познава по физиономия като Борето Касабов или Иво Ивков (нещо като какъв голям футболист е бил баща му Кирил Ивков). След това взема един стол зад катедрата и го премества срещу нас, за да бъде по-неформално. „Това са МОИТЕ общински съветници и общо взето всички левскари“, казва като за представяне. Напълно отговаря на единоначалието в ГЕРБ и стила, който сме свикнали да виждаме. Неговите хора мълчат дисциплинирано, сякаш участват в мисия и всеки е осъзнал ролята си на предварителен разбор. Имам чувството, че могат да изпълнят дори и 3-5-2 на Генчев, ако се наложи и ги пуснат на терена.
Борисов изслушва Митко, който представя нашия отбор – кой как се казва и какъв е. Мисля, че му е леко досадно, сякаш дава да се разбере, че има информацията, която го интересува. Ако го интересува.
„Да ви кажа сега – започва той. – Първото е какво съм направил и защо ми благодари Сираков. Първо се появиха тролове в социалните мрежи, които създадоха впечатление, че аз преча. Троловете им са добри.“
Тук веднага отварям скоба. Прави ми впечатление следното в подхода на Борисов. „Троловете им са добри.“ Оставя този, който слуша, сам да си прави изводите чий са троловете. Дали са политически противници на Борисов или са такива на Сираков. Не е казал нито едното, нито другото. Ще има няколко такива ситуации в целия разговор. Никой не може да му каже копче. Винаги може да отрече, че е имал друго предвид. Отбелязвам си, че ако е по критична тема, ще го помоля да уточнява.
Борисов продължава: „Тогава ми се обади Сираков и ме помоли да помогна, че се бавела процедурата по прехвърлянето на стадиона от областния управител към общината. Имах контакт (тук се подсмихва) с областния, обадих му се и нещата станаха. И Сираков ми благодари. От тук насетне – какво е и как е, нямам информация. И за мен е трудно. Аз само помагам, където мога.“
Това с помощта му е любима роля. Тук вече решава да е подробен и започва да изброява успехите. Казва, че е помогнал на Ботев Пловдив. Идвали при него, искали и да проследят да няма кражби. Разказва, че сложили камери на покривите на строежа и 24 часа записвали колко камиона с бетон идват и т.н. После споменава Локо Пловдив. Не пропуска и Лудогорец. „Те нямат публика“, прави вметка точно като левскар в социалните мрежи и групи. „Но пак им помогнахме, помоли Домусчиев, но там работят правилно, колкото и да ме е яд като левскар.“
Идва ред и да каже колко е помогнал на Левски. Тук обърнете внимание на начина, по който го прави. „Аз съм помагал винаги на Левски. Проблемът е, че в България можеш да сбъркаш и да не попаднеш на точните хора.“ Всеки да си мисли каквото иска. Казал ли е, че са спускани парашутисти? Тонев, Русев, Божков – който искате си изберете. Борисов е потвърдил, но и не го е направил. Може би е и провокация – хайде да видим дали ще ни падне пердето и ще отместим фокуса и ще направим говорилня. Представям си отговора му, ако го направим. Примерно: „Ама защо спуснахте тоя и тоя?“ „Не съм казвал подобно нещо, че съм спуснал някого, това ли разбрахте?“
Казва и че Мъри му е приятел. Тук виждам, че дава за първи път „задна“, защото Иво Ивков или Пепи Димитров (а може би и двамата) веднага отговарят. „Мъри е на един телефон разстояние и има готовност да се включи и да изрази мнение по казуса за стадиона!“ Но Борисов веднага излиза от ситуация, сякаш го е тренирал много пъти предварително. „А вие защо позволихте той да си тръгне, а?“ Така е, ние позволихме. Ние левскарите позволихме, включително и Борисов. Всички левскари.
Сега е моментът домакинът да направи обаче второто си важно уточнение. „Искам обаче да ви кажа, че аз страна в конфликта между вас и Сираков няма да взема!“ Казва го още няколко пъти. Имам усещането, че му минава през акъла, че може и тайно да го записваме. Изглежда доста премерен във всяко нещо. Все пак сигурно и той е слушал онзи запис на феновете на Локо Пловдив с Крушарски, в който главен герой е той. И след който Крушарски беше тръгнал спешно за Аржентина.
След това вече почти в ролята на жертва Борисов казва нещо такова: „Кажете сега какво да направя за вас. Дайте ми задача!“
Митко взема думата и казва, че не сме дошли тук да искаме каквото и да е. Имаме два въпроса, по единия вече е дал пояснения. Вторият е как Борисов вижда ролята на феновете в процеса със строежа на стадионите, начинът, по който се случва и всичко, което съпровожда това. Припомня му с дати, че Борисов, включително на срещата с „най-грамотния“ е казвал, че вижда спортните стадиони да бъдат собственост на феновете си чрез НПО-та, също че е имало такива срещи и с Красен Кралев, когато е бил Министър на спорта, но нищо не се е направило. Тук вече усещам, че Борисов бяга от темата сякаш не съществува и общо взето казва, че това е невъзможно в този момент. Митко обаче започва да обрисува отношенията със Сираков и неговата персона. „Ама аз страна няма да взема“, пак повтаря Борисов. „Вие вече взехте страна – казва му Митко. – Вие решихте да му помагате след телефонно обаждане, което по този начин покровителства едни неясни намерения! Сираков е човек, на когото няма как да имаме доверие, той не казва истината.“
Борисов казва, че няма как да се случи така, че със стадиона на Левски да се случи нещо неправомерно. ГЕРБ имал мнозинство с общинския съвет и нямало да го позволи. Някъде тук вземам думата и аз. „Дайте сега да направим нещата по-прости: някой има намерение да строи стадион, може би този стадион ще е скъп, може да загроби Левски за дълго време напред. Трябва ли това да се случи, още повече, че имаме пример точно с Левски от близкото минало?“ Тук вече един от общинските съветници, мисля Боршош, взема думата и започва да обяснява процедурите – трябва стадионът да стане на общината, да минат някакви процедури, да се появят документи от Левски за инвестиционни намерения и т.н. Тук Борисов се намесва: „Ето ги общинските съветници. Ще си размените телефони, те ще ви държат в течение за абсолютно всяка стъпка.“
Думата взема Пепи Димитров, който е повече от директен. Казва, че ще говори на Борисов на „ти“, защото са левскари, ходили са по мачове и така нататък. Нарича го „Бойко“. Борисов няма нищо против. Вече съм забелязал, че е доста обигран в това да менажира и владее аудиторията. Казал ми го е и мой приятел дипломат от голяма европейска държава преди години, когато сме спорили нещо за качествата на Борисов като политик. „Ако попаднеш в една стая с него, няма значение дали сте двама или има 200 човека. Владее аудиторията от първата минута, не оставя нищо на случайността. Вие, българите, много го подценявате!“
Пепи описва защо не може да се има доверие, описва самия Сираков, хвърля и нещо шокиращо, свързано със сексуално насилие, което ще спестя като детайли само защото касае все пак други хора и не би трябвало техният живот да е част от нещо подобно. Ето тук вече Борисов не владее аудиторията и по-скоро изглежда сконфузен, защото не е могъл да предвиди подобно нещо.
Но фокусът бързо се връща около стадиона. Все пак Борисов в описания вече стил казва и нещо такова: „Този плакат „Сираков-вън“ е добре направен, вижда се навсякъде.“ Но пак го казва така, че да не прозвучи, че е взел страна, но пък от друга гледна точка сякаш внушава на присъстващите и че има някакви симпатии към плаката и действията. Хем е така, хем не е така.
Пак искам да конкретизирам нещо. „Добре, вие казахте следното – обръщам се към Борисов. – Имате контрол в общинския съвет като гласове. Също така гарантирате, че няма да се случи измама със стадиона, както и че ще имаме информация за всяка стъпка. Може ли да гарантирате при това положение, че ако се стигне до конфликтен момент и имаме съмнения за нещо, то чрез общинските съветници и по наш сигнал можете и бихте предотвратили нещо, което да нанесе вреда на Левски заради стадиона.“ „Мога, да, гарантирам го.“
Не че има голяма причина да вярваме на политиците, но при нужда поне ще му припомним какво е казал пред нас в ранното утро на 4 декември 2024 г.
Идва края на срещата. Борисов казва, че ще ходи в парламента, сякаш търсейки съчувствие, че го занимават и с други неща при толкова проблеми около Левски. Направо съм впечатлен, че засега няма дори опит да бъдем употребени. Идва пиарката и казва, че долу има журналисти и ще трябват изявления. Да сме решавали ние какво и как ще казваме. Иска да се направи снимка за протокола. Не мога да кажа, че горим от желание за такава, защото всички помнят предишната среща и че една снимка понякога може да крещи много повече дори и от стенограма на срещата. Самият Борисов е казал нещо за троловете и дори е описал себе си като тяхна жертва.
Той се шмугва навън, а ние оставаме със съветниците. Те още веднъж уверяват, че имаме контакта и ще има цялата информация, както и техните добри намерения. Оплакват се и от политическите опоненти, с които трудно контактували. Ние обаче им казваме, че шефът им не взема страна по конфликта на феновете със Сираков, но и феновете няма да вземат още по-малко страна по техните политически кавги с опоненти. За нас всички са равни, дошли сме тук заради Левски, който е над дребните страсти. Казвам на една група от тях: „Всъщност няма стадион в България, който да се е случил и построил нормално и както трябва!“ Съгласяват се.
Тъкмо ще тръгваме към вратата и чувам, че някой казва: „Бойко е казал долу, че сме обсъждали дали Генчев трябва да играе с 3-5-2“. Признавам се, че се вързах, а е било шега. „Леле, изигра ни.“ Минава ми през акъла и час по-късно трескаво търся какво е казал. Оказва се нищо.
Ти да видиш.
Зная, че по принцип срещата с него носи негативи. Хората са толкова разделени във всичко. Предната вечер съм прочел разочарование от приятели, че ще има такава среща и че ще ни изработи сякаш е неминуем факт. Има и такива, които разглеждат срещата като нещо срещу Терзиев. Един такъв виртуален приятел даже беше питал какво сме имали срещу кмета. Борисов го беше предвидил. „И сега ще кажат, че са съм ви насъскал срещу Терзиев.“
Истината е (както обича да казва Сираков като последна инстанция), че Левски е твърде голям, но все още не са малко хората, които смятат, че могат да го яхнат и подчинят. Но пък вече наивниците понатрупахме опит и се понаучихме. Можем да почнем и от това да говорим за всичко в детайли и по всяко време. Правим го отдавна, дразни, но пък какво значение имат раздразнените виртуални герои?
Този път, можете да бъдете сигурни, привържениците на Левски няма да бъдат прескочени. Нито от самозабравил се собственик, нито от политиците, такива, каквито ги познаваме. Привържениците отдавна се подготвяха за тази битка и ще я водят до края на войната.
В един момент от срещата Борисов беше казал: “Левски е чудна работа. Бие два пъти и 15 000 отиват на стадиона. Нищо, че е падал преди това.”
Така е и обещанията на политицте. Веднъж, два пъти. Накрая 15 000 може да са и на улицата.
Ако левскарските организации не могат да проведат достойно една среща с Бойко Борисов, най-добре някой да гаси лампите.
Използването на този текст от медии е абсолютно забранено без изрично позволение на автора и ще се смята за нарушаване на Закона за авторското право с произтичащите от това последствия.