Генчев и простичката формула на успеха

Таванът личи в мачове като този с Крумовград и Левски показа, че е далеч от него

По още много от същото. И отново, и отново. Левски е на крилете на такъв ентусиазъм, че въпросът е има ли таван този отбор. По-скоро близо ли е до него или още много далеч. Въпросът беше отправен и на пресконференцията на Станислав Генчев преди мача с Крумовград, завършил с поредната убедителна победа с 3:0.

Той се замисли за кратко и каза нещо стандартно, което обичат да казват треньорите. Предстои много работа, отборът се стреми да става по-добър ден след ден и тренировка след тренировка. Дали Генчев се замисли, защото наближава сблъсъкът с Лудогорец, който може да покаже и друго лице. Или пък си даде сметка, че отборът му се намира в твърде изискваща серия от началото на сезона. Не само като резултати, но и като начин, по който са постигнати.

Таванът може да се види срещу такива като Крумовград

Ако е второто, то новините за Левски са много добри. Мачове като този срещу Крумовград могат да покажат тавана тим като „сините“. И това е един от големите проблеми на неуспешното последно десетилетие. Ако Левски беше повел и доиграл рутинно мача, без футболистите да искат да дават още и още, то сигналът нямаше да е положителен. Щеше най-общо да значи, че футболистите на Генчев смятат, че са необходими минимални усилия да си свършат работата. Или пък че вече са толкова добри, че отбори като Крумовград няма как да са голямо препятствие. Именно това е големият таван за всеки отбор – рутинната игра срещу съперник, когото би трябвало да победиш, след като повеждаш в резултата пред ентусиазирана публика.

Отборът на Левски обаче не го направи. Продължи и когато се умори, треньорът направи познатия си ход от първите три мача. Вкара в игра нови играчи, а те дадоха нова енергия. И логично паднаха още голове, както се случваше и преди и последните минути се превърнаха в черешката върху тортата на забавленията.

Реално Генчев успя отново с простичка, но много ефикасна формула на успеха, изпълнена от неговите футболисти.

Състои се от четири елемента.

1. Головете на център-нападателя. Ако следва досегашната си практиката, Генчев ще има ребус още преди следващия мача. Всички, които трябваше да се доказват, се доказаха, когато получиха шанс. Алекс Колев се „отпуши“, точно както трябва да го направи титулярният център-нападател. С два гола в домакински мач срещу съперник от средна ръка. Такива мачове големи нападатели на Левски рядко са пропускали, особено, когато са имали нужда от това. Сещам се за един пример отпреди няколко месеца.

Говорим си с Мишо Вълчев, великата деветка от 80-те. Той разказва забавна история как жена му се сърдила, когато пропуска да вкара в някой мач и дори не му говорила вкъщи няколко дни. Пуска и традиционната си лека усмивка, докато казва, че и на най-добрите голмайстори се случва да имат суша. А аз го питам изведнъж: „А колко дълго се е случвало да не вкараш?“

Той отговаря почти машинално и много сериозно. „Случвало се е да не вкарам и 4 поредни мача.“

Е, натискът на „Герена“ и това, че Левски е голям отбор, означава, че и в два поредни мача без гол вече раждат темата дали Алекс Колев не се губи или е достатъчно да освобождава пространства. Колев даде отговор на тези съмнения по най-добрия начин. Там е и вкарва.

Особено, когато другият централен нападател Мустафа Сангаре вече 4 мача бележи, влизайки от пейката. И се превръща в най-големия любимец на публиката от началото на сезона. Появиха се първите сравнения с легендарния Гара Дембеле. Даже и песничка. Новият Дембеле? Хм! Ами, не е като да не се вижда логиката в това. Гарата излизаше и вкарваше.

Ако нещата продължават по същия начин пред Генчев ще има нова дилема. Какво повече трябва да направи Сангаре за да си спечели титулярното място. Въпросът дойде още след мача, засега Генчев само се усмихна. Но това е Левски, трябва да има въпроси, които се дискутират и изследват от всяка гледна точка. Иначе няма да е Левски.

И да не забравя. Успешният Левски винаги е имал силен център-нападател, който вкарва много голове. Винаги.

2. Конкуренцията.

Това на Генчев му се получава най-добре. А срещу Крумовград беше по-добре от най-добрето. Пусна на терена играчи и практически всички, които трябваше, имаха решаваща роля. Тези, които смени, не играха слабо. Дори напротив. Евертон Бала например беше брилянтен при центриранията от статични положения. Ел-Джемили и Фадига не се забелязаха, както в предишните два мача, но то е защото не вкараха.

Но пък какво направиха резервите! Най-добрата новина е Марин Петков. Трябваха му минути и сложи топката от корнер на главата на Сангаре. Имаше пробиви, имаше удари. И сега дилемата пред Генчев ще е огромна. Ако следва принципа си от началото на сезона, то Марин ще е титуляр в Разград.

За Сангаре стана вече дума. Едва ли една резерва може да има повече аргументи за титулярно място от това, което французинът сложи на масата. Това, че може би не е още добре подготвен няма да върви дълго.

Ами Митков? И на него трябваха минути, за да разсече защитата на Крумовград и да изведе Сангаре, за когото остана само да даде на празна врата на Алекс Колев за третия гол. Вече възстановен и веднага в ролята, която се очаква от него – на най-големия талант от юношеската школа. Митков също анонсира аргументи за титулярно място, особено ако Ел-Джемили покаже традиционните в миналото колебания.

За Икенна не може да се каже още нищо съществено, тъй като Охене доста добре балансира играта на „сините“ в центъра, но пък Генчев дава да се разбера, че Икенна е бъдещето. И ще му даде този шанс.

Обобщено, при Левски конкуренцията се случва по най-добрия начин. Има поне 15 футболисти, за които може да се каже, че би било несправедливо да са извън титулярния състав.

3. Статичните положения

Тук вече срещу Крумовград имаше майсторско ниво. Години наред се напрягахме да си спомним кога играч на Левски е вкарал гол с глава след центриране от ъглов удар. С интерес чакаме статистиците да намерят пък последния случай на два подобни гола.

Очевидно е, че Генчев е бил наясно със слабост на бившия си тим и два пъти топката беше центрирана от корнер в една и съща зона, където се оказваше център-нападател на Левски. Тук броим само успешните изпълнения. Това в никакъв случай няма как да е случайно.

4. Добрата физическа подготовка.

Това, което изглеждаше като кошмар през пролетта, вече е само спомен. Левски играе на пълни обороти 90 минути и буквално изстисква силите на съперника. Физическата подготовка е успешна част от стратегията в последните минути и тепърва ще носи успехи на „сините“. И още нещо – трябва да се признае на щаба на Генчев, че много умело интегрираха в това отношение новите попълнения, които идваха в движение. Обикновено закъснялата селекция е била универсалното оправдание за неуспехите.

Отбор или нов балон?

Сега идва моментът на истината. И пак ще се появи дилемата. Дали Левски има силен отбор или надува нов балон. Мисля, че отговорът е категорично в полза на първото. Левски може и да не спечели в Разград. Може и да не се пребори за титлата. Малко вероятно е обаче да се провали подобно на миналия сезон при Костов.

Има една огромна разлика между правенето на добър отбор и надуването на балон. И тя е в това, че до мачовете на истината се хиперболизираха мижави победи и някак Левски го добутваше до тези ключови моменти с усещането, че предстои провал. Сега последното, което може да се каже е, че нещо се хиперболизира или Левски се добутва.