Батков, който (не) обичаше властта (част 4)

И така, дойде моментът за първа среща с Батков. Всъщност не беше точно първа, защото преди това бях контактувал с него точно два пъти и половина.

Първият път беше като журналист. Работих за кратко във вестник „7 дни спорт“ през 2005 година и се наложи да отида на тренировка на Левски. Появи се и той и се наложи да съвместя и ролята на репортер, макар че имах съвсем различна функция и позиция във вестника. Беше всъщност първата тренировка преди паметния сезон, с който започна Синята приказка. Запомнил съм фразата „Ей Богу, всичко съм им осигурил! Самолети хвърчат във всички посоки, само ключът от спалнята ми не са поискали, ха-ха-ха!“.

После се нуждаех от юридически услуги за потенциално дело срещу скандинавска компания и Петьо Заберски беше препоръчал кантората на Батков. Той любезно взе документацията и излъчи един от неговите юристи да я прегледа и оцени, но междувременно се заговорихме за футбола и Левски. И си взех огромна беля. Темата в живота на Батков тогава беше за Казанската афера и аз си позволих да изкажа мнение, различно от неговото относно мотивация на измамниците. А именно, че са търсени сигурни залози, т.е. целта е била да се предизвика срив в коефициента и серия от залози в различни посоки. Демек за измамниците не е имало значение кой ще спечели мача, защото са се подсигурили със залози на всякакъв изход в различните моменти. Той ме гледаше потресен, защото си мислеше, че целта е била да се отслаби Левски и ЦСКА да спечели и залозите са били само на това нещо. Но кой гарантираше, че дори без четирима Левски не може да победи или поне да не загуби?

А половинката е защото една сутрин малко след това ми звънна телефона и на дисплея пишеше „Todor Batkov”.