„Малкият“ футболен проблем, който обяснява големия провал

Или как срещу Септември блесна цялата несъстоятелност на „проекта“ в Левски

След загуби като тази от Септември с 2:3, първа в историята срещу този тим, обикновено се говори за концептуални проблеми и се издават присъди. Това обаче сторих след миналия мач срещу Черно море, който означаваше край на шампионски амбиции много повече, отколкото последния. А и за слепите и глухите (но честни) е ясно: Левски затваря безуспешно поредната обиколка на порочния кръг. А порочният кръг е неспособността да замени (с пари) бившия си треньор Станимир Стоилов. И обира за пореден път, както и за пореден сезон, негативите от недалновидните, вероятно и съвсем злонамерени действия на ръководството си – от мажоритарен собственик през спонсор (практически собственик) до всичките съвети и директори. А злонамерено е всичко, което се прави приоритетно в личен интерес, а не в интерес на клуба. Но спирам до тук, защото днес нямам намерение да се присъединявам към хор, който става май твърде масов.

Мачът със Септември беше прекалено красноречиво доказателство, че основният проблем на отбора и на треньора Генчев е чисто футболен. Но той няма футболно решение, защото то би извадило на показ и обяснило нефутболни, а основополагащи процеси, които са изначално сбъркани. И от треньора, и от клуба.

Генчев е иронизиран открито за две неща. Първото е, че се опитва да бъде модерен треньор в българската футболна джунгла и борави с цифри, с които се опитва да обясни своята работа. И второто са статичните положения, от които Левски вкарва голове. А е логично и двете да бъдат негови предимства и да бъдат отчетени като успех. Какво значение има дали Левски печели мачовете си с корнери или тъчове, ако все пак ги печели?

На една от последните си пресконференции обаче треньорът на „сините“ се опита да защити работата си, като назова проблема. Отборът му има огромен резултат в модерния показател „очаквани голове“ (xG), което показва, че се справя добре със създаването на голови ситуации и се проваля при вкарването им. Ако футболът не се броеше на голове, а на субективни все пак фактори като притежание на топката или очаквани голове, които често са оправдание на треньорите при неуспехи, то Левски щеше да има впечатляващи показатели. При притежанието на топката щеше да е с 12 победи, 2 хикса и 1 загуба (от ЦСКА 1948). При xG щеше да има 13 победи и 2 загуби (Лудогорец и ЦСКА 1948). Но, уви за оправданията на треньорите, футболът се брои на голове.

Генчев обаче спря до констатацията, че Левски има високо xG и не разви въпроса нататък, като формалното оправдание е и че никой от журналистите не го попита. И си остави време за решаването му. Но срещу Септември „Футболния Господ“, както обичаше да казва един от предшествениците, се подигра в очите му. Левски записа най-голямото си xG за сезона (3.23) срещу 1.56 на съперника му и вместо да спечели с 4:3 или поне с 3:2, както сочат тези показатели, той загуби.

А футболното решение е просто. Левски трябва да вкарва поне някаква част от положенията, които създава. Тоест, необходим е поне един голаджия, който да претворява множеството ситуация в достатъчен на брой попадения. Ако очакваните голове ставаха голове „сините“ щяха да са спечелили поне 14 от изиграни 15 мача и днес със сигурност да са в битката за титлата, каквото и да прави Лудогорец. И наистина, намирането на голмайстор щеше да сведе работата на Генчев до най-простото – да спечели директните мачове с неизменния шампион. Както самият подчерта след крушението във Варна.

Защо тогава е цялата драма? Оставяш Генчев да реши този проблем и си гледаш кефа, в случая със Сираков – пушиш цигарките. Ами отговорът е прост, но не като решението на единствения значим футболен проблем. Този проблем е нерешим, защото ако тръгне да го решава, Генчев ще се сблъска с няколко абсолютно нерешими, но основополагащи проблема в своята работа, но и тази на шефовете му, които станаха абсолютно видими при трите поредни поражения за първенството и особено това срещу Септември. Кои са те?

1) Алекс Колев. Голмайсторът на Първа лига от предния сезон трябва да седне на пейката заради изявите си. Това обаче противоречи на работата на треньора, която съдържа в себе си огромни количества лоялност. Генчев познава Колев от съвместната им дейност в Крумовград, а освен това видимо цени лидерските му качества. Последното, което би направил треньорът, е да се лиши от някой от двамата си лидери (Колев, Цунами), освен ако те не са контузени или наказани. Ще върти, ще суче и ще им намери място на терена, ако трябва и на вратата и тук е също толкова твърдоглав, колкото при използването на схемата 3-5-2, която е на път да се компрометира тотално. Нещо повече, ако Колев бъде оставен на пейката, то Генчев ще се сблъска и с огромен отпор дори от най-големите си критици, защото всички са единодушни, че нападателят на Левски е интелигентен играч, а някои твърде много се заиграват с качеството му да увлича след себе си защитници. Това създава димна завеса пред основния проблем – Колев не оправдава очакванията да вкарва голове, при това решаващи. И пропускът в края на мача със Септември е красноречивата демонстрация.

2) Мустафа Сангаре. Здравият французин е символът на селекция, която скоро ще получи етикета „провал“. А това беше нещо съвсем логично още в самото начало, защото би било чудо играчи с посредствени визитки да извършат някакви невиждани чудеса в своето развитие, както на техническо, така и на ментално ниво. Сангаре беше вдигнат до небесата с няколко гола срещу слаби съперници в началото, а след 15 кръга се вижда, че трета португалска си е трета португалска. Ама сериозно ли вярвате в това, че Левски ще се окаже клубът, който изведнъж открива там огромен талант, който никой скаут в света не е забелязал точно в Португалия, извор на таланти, където всяка седмица има стотици съгледвачи на всеки мач от различни по калибър клубове? И, хайде, нека приемем, че Левски открие талант. Ама може ли да открие едновременно 5 подобни таланти от трета португалска или испанска дивизия или втора хърватска? Съвсем настрана оставяме проблема, че се оказва като Левски да е похарчил сериозни средства за тази си селекция! Да го кажем направо: „сините“ продадоха качествени и доказани за нивото на отбора футболисти и ги замениха с посредствени, но скъпи. Което предвещава влизането в спирала, като тази, която едва не фалира клуба. Генчев е твърдоглав в това да докаже, че не е сбъркал със селекцията, но провалът е и на шефовете на клуба, начело със Сираков, които вдигнаха неимоверно тавана на заплати и трансфери в стремежа да докажат, че и те, подобно на онзи от Измир, могат да правят селекция. Сангаре е символът, защото да признаеш, че е провал, ще значи, че провал е цялата селекция и огромните му габарити са символът на размера на този провал.

3) Бразилците. По принцип Генчев може да заложи на тежък и лек нападател, както се казва във футбола. В началото в ролята на втория беше Евертон Бала, който потъна също в посредственост подобно на останалите в тима. Но пък по-скоро съотборникът му Фабио Лима е символът на друг провал и той е с бразилците. Когато на „Герена“ дойдоха Цунами и Уелтън, а след това и Роналдо, те се отличаваха с едно основно качество и то е глад за футбол и доказване. Вземаха скромните 7500 евро и за първи път получиха премии. Сигурността на столицата им хареса и като начин на живот. След напускането на Стоилов обаче нещата с бразилците се промениха драстично. Не дойдоха по-силни футболисти от Цунами, Уелтън и Роналдо, но за сметка на това заплатите се увеличиха повече от два пъти. Основна ценност стана не гладът за доказване, а стремежът да се задържи високата заплата до края на договора. Фабио Лима е символът на това, но не бива да пропускаме Маикон и Евертон Бала. Тук проблемът е извън Генчев и е в канцелариите, още повече, че треньорът няма пръст в привличането на нито един нов бразилец.

4) Рупанов. Двата гола на Рупанов символизират огромния провал в налагането на млади футболисти. Ситуацията, когато взет отнякъде чужденец като Фурие и оказалия се ненужен Рупанов надиграват шестима играчи на Левски за третия гол на Септември е символът на този провал. Както сподели анализаторът Нико Петров, за да бъде използван успешно в три роли, по една във всяка линия и особено на върха на атаката от „най-добрия български треньори“, очевидно това крещи, че Рупанов има огромен потенциал. Защо Рупанов не е в Левски показва липсата на каквато и да е стратегия и най-вече безсмисленост на школата. Като честен човек Генчев призна грешката си след мача с Рупанов, но тя е основополагаща и не е само негова.

Това пък, че двамата с Чандъров играят срещу Левски като преотстъпени крещи за пълната управленска несъстоятелност на „Герена“. И да, комично е контрирането с това, че при този колосален гаф, „магазинът е пълен с хора дори след загуба“. Ами наистина ви крещят, че ви смятат за идиоти.

И, не на последно по значимост място: какъв е проблемът, че юноши на Левски се снимали с таблото след мача? Това да докажеш на терена, че някой е сбъркал в преценката за теб, е най-хубавото във футбола. Така, както чакаме безнадеждно, Сираков, Боримиров, Йовов и спонсора-собственик да докажат на терена, че не са сбъркали със Стоилов и Ивков.

5) Илиан Стефанов. Признавам, че когато чух в подкаста на „Левски на левскарите“ колегата Иван Тепавичаров тезата, че Стефанов няма да играе в Левски, защото е „човек на Стоилов“ леко се озадачих и сметнах подобно мнение за прекалено. Опитах се да си обяснява защо Стефанов не играе с усложнения от контузията му и сигурно е така. Но вчера беше в групата. Да въртиш смените така, че да предпочетеш дори Фадига, когато губиш, а Стефанов да е на пейката до теб, означава едно от две неща: или си послушник на ръководството и Тепавичаров е прав, или си много слаб треньор. Все едно което от двете. И в двата случая треньорското бъдеще пред теб е крайно съмнително като възможности и е една от фундаменталните причини за абсолютно сигурния провал в Левски. Дали след Септември, дали след някой друг мач. И тази фундаментална причина е не по-малко важна от изброените четири преди нея.

Генчев няма варианти, няма и хора, с които да поправи този иначе наглед лесен проблем. И най-вероятно ще се окаже бушон. Но ситуацията с него е подобна. Няма заместник, защото първо в България добрите треньори не могат да се преброят на пръстите на едната ръка. И втората защото освен добър е необходим и подходящ треньор. Дори Лудогорец, с цялата си финансова мощ, е измъчван години наред от невъзможност да намери подходящ треньор.

В Левски ситуацията е толкова отровена, че дори добрите треньори са понякога неподходящи. А това, че са неподходящи понякога поставя под съмнение пред посредствената в изискванията си аудитория (голямата и част) дали са добри треньори. Делио Роси е крещящ пример. А къде е той, къде е Генчев!