Надграждането, или другото лице на футболното шарлатанство

Или защо Сираков махна Станислав Генчев от Левски

Ако Наско Сираков показва в нещо последователност, то това е да прави празнични обръщения, в които с много думи казва едно голямо нищо. С тях той преследва краткосрочни ефекти. От една страна опитва да успокои страстите, защото обикновено на Коледа нещата в Левски вече изглеждат безнадеждни (с изключение на две Коледи – тези при Стоилов). Второто е да си спечели време, макар че с всяка изминала година рязко намалява броят на наивниците, които го вземат на сериозно. И третата цел е да си придава важност. Сираков създава впечатление сякаш се намира в ситуация на пълен контрол върху един продължителен процес, където всяка стъпка е внимателно преценена. И към въпросния момент нито една от множеството грешни стъпки не е такава. Тя е била важен и незаменим детайл, който е бил част от път и мажоритарният собственик на Левски е предвидил всeки един момент от него, като е осигурил и продължава солидна основна за следващата стъпка. Която се явява абсолютно задължителна, ключова и най-важна.

Последното се нарича шарлатанство. Футболно шарлатанство.