Планът на „глупавите американци“ в Челси

Собствениците Бьоли и Егбали се опитват да пренесат в Лондон модел от безйбола, за който не е сигурно, че работи във футбола

Коул Палмър вкара 4 гола във вратата на Брайтън през миналия уикенд само за едно полувреме, а Челси заема място в четворката на Премиършип. Когато обаче фокусът се измести след няколко дни към започващото участие в европейските турнири, където „сините“ се включват без много голямо желание в Лигата на Конференциите, изведнъж всички забелязаха, че героят Палмър не е картотекиран изобщо и ще пропусне 6-те мача от турнирната фаза.

Разбира се, тази странност намери веднага обяснение. На Челси предстои дълъг сезон, който може да продължи до средата на юли. „Сините“, макар и вече 2 години извън Шампионска лига, ще бъдат един от европейските участници в първото световно клубно първенство, което ще се състои през лятото в САЩ. И Палмър, новата голяма звезда на отбора, ще трябва да бъде менажиран добре от гледна точка на броя мачове, които предстои да играе. Както и самият отбор на Челси, в който случващото се през последните години след идването на новите собственици Тод Бьоли и Бехдад Егбали, изглежда като трудно обясним процес. Или по-скоро огромен хаос.

Бьоли и Егбали са осмивани в Англия като глупавите американци с дебели чекови книжки, които си нямат никаква представа как се ръководи футболен отбор. Двама се озоваха на „Стамфорд Бридж“ през май 2022 година или година след като Челси спечели за втори път Шампионска лига. Оттогава те пръснаха повече от 1 милиард паунда за нови футболисти и последното, което може да се каже е, че съумяха да подобрят по какъвто и да е начин тима, който триумфира в Европа. С едно единствено изключение. Коул Палмър със сигурност изглежда по-силен футболист (и значително по-перспективен) от Мейсън Маунт.

На практика от тима, спечелил трофея в Порто, почти не е останала следа. Вратарят Менди отиде в саудитския Ал-Ахли през 2023 г.; десният бек Джеймс е контузен; Аспиликуета премина в Атлетико Мадрид през 2023 г.; Тиаго Силва във Флуминензе през 2024 г.; Чилуел не попада в състава и игра едно полувреме единствено срещу Бароу за купата на лигата; Канте е вече в Ал-Итихад (2023); Жоржиньо в Арсенал (2022); Хаверц също в Арсенал (2023); Маунт в Манчестър Юнайтед (2023); Тимо Вернер се озова в РБ Лайпциг (2022) и оттам в Тотнъм. Резервата от финала Матео Ковачич е вече в Ман Сити, игра срещу Челси в първия кръг и дори вкара гол.

Това са голите факти. Но каква всъщност е идеята на собствениците и има ли такава?

„Глупавите американци“ (макар Егбали да е роден в Иран) влязоха в новините този сезон главно с конфликта помежду си и желанието да се изкупят един друг. Те създадоха и куриоз като се появиха отделно като представители на Челси за среща на клубовете от Премиършип, а после също си тръгнаха поотделно, макар да представляваха вътре интересите на един клуб.

Освен Челси общото между двамата е, че обичат да си купуват различни неща. Бьоли първо купи облигации, а после животозастраховащата компания „Секюрити Бенефит Лайф“. След това подобно на легендарния инвеститор Уорън Бъфет взе да изкупува „вълнуващи активи“ с надеждните пари от застраховките. Така Бьоли натрупа богатство от над 100 компании, включително сайтове за залагания, както и бейзболния клуб Лос Анджелис Доджърс. Активите, които контролира, се изчисляват на 70 милиарда долара и съвсем не прилича на глупав американец, а по-скоро на „много, много умен човек“, както пише английският в. „Таймс“.

Същото е и при Егбали, който се превърна в един от най-младите милиардери, че своята компания „Клиърлейк“. Американецът от ирански произход е инвестиционен банкер, специализиран  в бизнеса с технологиите, сливанията и придобиванията. Големите му удари са свързани с неизвестните и подценявани компании за разработка на софтуери.

Откакто двамата в партньорство придобиха Челси за 4.25 милиарда паунда, започнаха да купуват за него каквото им хрумне – играчи, служители, земя и дори клуб, който да бъде филиал. Всичките тези покупки изглеждат хаотични, но Бьоли и Егбали следват стратегия, която първият е приложил успешно в бейзболния Лос Анджелис Доджърс. Когато Бьоли го поема, Доджърс е „най-лошо управлявания спортен клуб в Америка“ и за кратко се превръща в изключително успешен проект благодарение на серията си от агресивни покупки.

Както отбелязват медиите, Доджърс беше изпаднал от десетката на най-добрите бейзболни клубове и не можеше да се пребори дори за подписа на свободни агенти с тимове, които никога не са му били конкуренти. Но Бьоли ги превърна в един от най-големите играчи на пазара със серия от мега покупки и фантастични заплати с договори, разсрочени напред във времето. Но Дожджърс не се задоволяваше само с покупки на играчи, а и на персонал. Там големият удар е привличането на Андрю Фридман от Тампа Бей Рейс като най-скъпия изпълнителен директор в историята на бейзбола.

Подобна е стратегията и в Челси или поне за това говорят фактите. Мнозина биха могли да изброят с лекота петте най-печеливши клуба от трансфери в Европа – Брайтън, Бенфика, Монако, Аякс и двата Ред Була-а от Залцбург и Лайпциг. Да оставим настрана Аякс, който беше опоскан от бившия си треньор Ерик тен Хааг. Дуетът Бьоли-Егбали започна да купува персонал от останалите. Това са футболният директор Уинстанли, шефа на глобалните трансфери Сам Джуъл, треньорът на вратарите Бен Робъртс, докторът Стивън Люис (всички от Брайтън); другият футболен директор Стюърт от Монако; шефът на аналитичния отдел по представянето на играчите Ник Чад от Бенфика и задържалия се за малко технически директор Кристиан Вивел.

Можем да погледнем и откъде Челси купува играчи. Номер едно е Лестър (откъдето взе и сегашния треньор Енцо Мареска), но след това идват познайте кои? Брайтън, Монако, Бенфика и РБ Лайпциг.

Това вече прилича на план. Но дали е добър се пита „Таймс“ в анализ на трансферната политика на „сините“. В него се отбелязва, че Бьоли и Егбали следват успешна стратегия, която работи в бейзбола, но не е сигурно, че би свършила работа във футбола. Според нея фокусът е върху привличането на играчи около 20-година възраст. В бейзбола е доказано, че те достигат най-добрата си форма и представяне между 27 и 29 години. Във футбола обаче възрастта е по-малка. Там е доказано, че на 20 години един футболист е вече на 90% завършил своето развитие. И съответно това прави най-изгодни трансферите на 17-годишни таланти.

Челси също се е ориентирал към подобни футболисти и вече си е осигурил услугите на двама. Първият е 17-годишният бразилец Естевао Уилян, който е сравняван с Лео Меси и смятан за най-големия местен талант от времето на Неймар. Той е пристигне от Палмейрас в началото на следващия сезон. Другият е еквадорският халф Кендри Паес, който е също 17-годишен и ще пристигне след 1 година.

Философията на собствениците на „сините“ е, че трансферните суми са една част от всяка сделка и невинаги са най-важната. Факт е, че те са намалили средната заплата в отбора на 60 000 паунда на седмица, което е доста под средното ниво в Премиършип. Но пък футболният финансов експерт Суис Рамбъл изчислява, че разходите по отбора на Челси са най-високите в Англия, почти двойни на тези на Брайтън и с над 100 милиона повече от най-големите прахосници от Манчестър Юнайтед.

Тогава къде е хитрият план? Засега се виждат грешки, които според Бьоли „всички нови собственици правят“. Една от неговите е христоматийна. В ролята на спортен директор той подписа договор с Рахим Стърлинг за огромните 325 000 паунда на седмица без да включи в него клаузи, които намаляват заплатата, ако Челси не се класира в Шампионската лига, които са твърде стандартни за големите клубове. И така Стърлинг се оказа излишен в началото на този сезон, най-малкото от финансова гледна точка, защото Челси продължи с агресивната си трансферна стратегия, макар в разгара на миналия сезон беше обявено, че ще прави минимални покупки на няколко поста. За пет трансферни прозореца с новите собственици обаче лондонският клуб реализира 40 входящи трансфера. В същото време медиите в Англия изчислиха, че толкова играчи Арсенал е привлякъл за 14 прозореца, Манчестър Сити за 15, а Ливърпул – за 17. Или пресметнато в години – „сините“ са привлекли за години и половина толкова футболисти, колкото Ливърпул е взел за 10.

По-големите бели на футболните директори Уинстанли и Стюърт обаче бяха какво да правят с новите разпоредби на ФИФА, които разрешават едва 6 футболисти на сезон (с изключение на играчите до 21 години и юношите на местните клубове) да бъдат давани под наем на чуждестранни отбори. Така на практика Челси беше принуден да подсили свои конкуренти в Англия, след като през лятото имаше цял един отбор, принуден да тренира отделно, защото не се вписва в концепцията на новия наставник Мареска. И фактите са стряскащи: Стърлинг отиде в Арсенал, Броя в Евертън, Чалоба в Кристъл Палас, Кепа Арисабелага в Борнемут. По-младите няма смисъл да бъдат изброявани.

Дали ще проработи стратегията на собствениците е още неясно, но е факт, че Челси се представя по-добре от очакваното на терена и това се дължи до голяма степен на италианския наставник Енцо Мареска. Той е точният профил, който Тод Бьоли иска. Един треньор трябва да прави според него само две неща – да тренира футболистите и да избира състава. Така Челси е привлекателно място за всеки, който е влюбен в тактиката и техническите детайли от играта и не са занимава с привличане на играчи и клубни машинации.

В Англия обаче се питат: дали пък ако „глупавите американци“ успеят в Челси, това няма да се окаже заразително и да промени изцяло начина, по който функционира най-великата игра?